Румъния, свързана толкова много с България

Република Румъния е съседска, приятелска страна, с която неизменно векове наред имаме обща история, културни, религиозни, образователни, политически, икономически и гастрономични връзки.

Отминалите събития ни събират дружески за взаимноизгодно напредване по общия ни път в oбединена Европа или ни разделят в интерпретациите по тях.

Колкото са по-близки, чести и непосредствени контактите между гражданите на Румъния и България, толкова границата между нашите държавни се размива и е изразена само юридически.

Защото времето е само измерител на добрите практики, които превръщат миналото в положително преценено настояще и далновидно видяно съвместно бъдеще напред.

В хода на общата ни вековна история на Балканите хората изграждат и осъществяват връзките помежду си, а силата на техните личностни характеристики допринасят до качеството им.

„Къде си Цепеш, господарю?“ е обръщение на простолюдието към граф Дракула, което и днес се използва като поговорка в разговорния румънски език и е валидна за ситуации на несправедливост, неправилни действия и непристойно поведение.

Оценяван като истински национален герой на Румъния, аристократът Влад III Цепеш, по прякор Дракула (дявол) е оставил значителна историческа легенда за себе си.

Наричат го Цепеш, защото имал навика да разцепва главите на душманите си като ги атакувал с доказана неприязън и с точен удар от меч.

Името Дракула получава по рождение от баща си, заради мимиките си, наподобяващи усмивката на Сатаната.

Последни археологически изследвания показват, че той е имал и българска кръв, а величието на неговото владичество през 15 век е допринесло до написването на книгата „Дракула“ от Брам Стокър през 1897 г. и създаването на филм на ужасите по нея от Франсис Форд Копула през 1992 г. с участието на Киану Рийвс.

Граф Влад III Цепеш имал бурен живот, който определя сложния му и непредвидим характер. Води войнствена политика и разгромява враговете си (местни аристократи и ордите на турския султан Мурат III) с особена жестокост, хитрост и остроумие.

За да му отмъстят онези, които е унижил на бойното поле с меч или с лукавост, преднамерено пускат слухове, че е черен магьосник, злодей и особено опасен вампир.

Сянката на времето е хвърлила плътна завеса над верността на историите за неговите предполагаеми несвойски навици, но днес те се интерпретират комерсиално за изкусно привличане на туристи, търсещи лични усещания за миналото на владетеля на Трансилвания.

Все по-разпространена е версията, че граф Дракула е събирателен образ от няколко поколения влашки аристократи с непокорен дух, които са силни подстрекатели към свобода в поведението, извън нормите на средновековно приетия стил на живот.

Дракула се е подвизавал в различни дворци, но най-набеждавани за негови убежища са: замъка Щесбург в град Сигишоара, замъкът Бран в град Брашов, цитаделата на град Търгу Муреш, цитаделата край река Дунав, при град Свищов и т.н. 

Днес с името на граф Дракула се титулуват различни шоута програми, детски и юношески игри, кучешки изложби, филми, книги, творчески срещи и различни събития.

Румъния е много красива, богата на природни дадености и с интересна история, култура, бит и прекрасна храна и напитки.

Имам щастието да съм срещнала чудесни приятели, все честни и достойни румънци, носещи завидна величина на характера си, въпреки житейските ситуации и бурното време, през което преминаваме заедно.

Те са добри съседи и съратници, целеустремени към уеднаквените европейските ценности, които приемаме съвместно по пътя си на развитие напред.

Естествено за себе си свързвам Румъния с топлите добросъседски връзки през северната ни дунавска граница от 609 километри, от които 470 речни, пълното отличие от 10-ки в дипломата на Антоан от Букурещкия Университет (10-ката е равносилна на 6-цата в нашата образователна оценителна система) и интересните разкази за разквартируването на артилерийската военна рота на братовчеда на дядо ми – дядо Илия в букурещкия хотел „Капша“ през 1916 г. по време на Първата световна война.

Дядо Илия си спомняше с умилението на времето как през декември 1916 г. в един много голям зимен студ Трета българска армия навлиза победоносно в Букурещ и остава там чак до декември 1917 г.

Българските войници, за да не гладуват, докато обсаждат румънската столица, си садят картофи, лук и чесън пред самия хотел „Капша“ и слушат от грамофон „Шуми Марица“ денонощно.

Историята със саденето на лук и чесън в центъра на Букурещ си има предистория.

И както винаги е свързана със засегнато човешко или войнишко его. Това е ответна реакция заради Междусъюзническата война, когато през 1913 г. румънските войски преминават българската граница по линията Тутракан-Балчик и напредват към Шумен и Варна, с идеята да отцепят Северна Добруджа.

В ходa на навлизане в нашата земя, те ограбват местното население и се държат крайно враждебно и непристойно.

Божидар Димитров ми е казвал, че през лятото на 1914 г. румънските войски, предвождани от племенника на крал Карол I, принц Фердинанд, са спрени в околностите на София (някъде около сегашното БТА) от млади и неопитни войничета – юнкери и кадети от Военното училище в София, за да не нахлуят и да безчинстват в столицата.

Сигурно е имало и предупредително обаждане от Виена, Лондон или Москва с нареждане за прекратяване на настъплението, но това си остава тайна зад кулисите.

След смъртта си Карол I не оставя живи наследници. Осиновеният му племенник, вторият син на най-големия му брат, граф Леополд Стефан Карл Антон фон Хоенцолерн-Зигмаринген, принц Фердинанд става крал на Румъния с името Фердинанд I.

По-късно, по силата на Букурещкия мирен договор от 1918 г., Румъния получава Южна (Златна) Добруджа и я владее непосредствено до подписването на Крайовската спогодба от 7-ми септември 1940 г.

Kрал Фердинанд I (1914-1927) сключва брак по сметка с внучката на британската кралица Виктория по бащина линия и на руския император Александър II по майчина линия, принцеса Мария Единбургска. По баща тя е наследник и на титлата

Сакс-Кобург и Гота и е създателка на великолепния дворец с много богата и разнообразна по растителни и цветни видове градина в Балчик.

Когато принц Фердинанд навлиза в пределите на родината ни през 1914 г., той вече е женен за принцеса Мария, братовчедка на цар Фердинанд Сакс-Кобург и Гота и това ни най-малко не го спира да воюва настъпателно за завладяване на роднински територии.

Кралица Мария Румънска успява да използва близките си връзки в династическите европейски кръгове и играе изкусна задкулисна роля в политиката по инвазия на Румъния спрямо България, въпреки, че е братовчедка с българския цар Фердинанд Сакс-Кобур и Гота.

Води доста разкрепостен живот, като след наложен от съпруга й продължителен принудителен престой край Черно море, във владенията им в местността край Балчик, започва да има изключително добро отношение към българите.

Крал Карол I (1839 – 1914) е наистина тачен румънски монарх, останал в историята и с построяването в подножието на Карпарите, в местността Синая, на красивия замък „Пелеш“ (Castelul Peleş) в алпийски стил.

„Пелеш“ става арена на вземане на много важни решения за съдбините на Балканите и Европа в началото на 20 век.

Крал Карол I е роден в семейството на немския граф Карл Антон фон Хоенцолерн-Зигмаринген, който е бил пруски министър-председател от 1858 до 1862 г. и майка французойка.

Той е избран за княз и в последствие крал на Румъния през 1866 г. след свалянето на основателя и обединител на съвременна Румъния – Александру Йоан Куза I.

За да продължи славата на „ПелешЮ, като важно място за дипломатически игри, водачът на комунистическа Румъния, Николае Чаушеско е обичал да отсяда тук за почивка и дружески срещи с други социалистически лидери, особено с Тодор Живков.

Чак през 2006 г. замъкът „Пелеш“ е върнат на наследника на румънския трон, детронираният през 1947 г.  румънски крал Михай I, който е правнук на кралица Виктория и братовчед на кралица Елизабет II.

Той го предоставя обратно на страната си, разбира се възмездно и сега е много посещаван музей.

Синая е наименование на местността и поселището около възникналия през 17 век православен мъжки манастир „Синая“.

Той се намира съвсем наблизо до прословутия замък „Пелеш“, където крал Карол I често се е отбивал при разходките си пеша из околността.

Манастирът е построен от аристократът Михай Кантакузино, който след пилигримство до манастира „Света Екатерина“ на Синайския полуостров в Египет, решава да направи света обител тук.

Днес град Синая е райско кътче, превърнало се в търсен курорт, който е пълен целогодишно с туристи. Атмосферата е подобна на тази, която имаме в Боровец, въздухът е чист, а величието на природата въздейства с красиви гледки.

По главния път свързващ региона на Синая с Букурещ, винаги се образуват огромни задръствания, а румънските шофьори имат навика да се чувстват като джигити на пътя. Карат безобразно и културата на улично поведение май не се преподава в техните школи за подготовка на водачи на МПС.

Велики българи са мост между двете ни държави и остават в историята като далновидни европейци, надраснали времето си.

Котленецът Стойко Цонков Стойков, известен като княз Стефан Богориди е назначен за губернатор на Галац от 1812 до 1819 г. и еднакво е обичал своя и румънския народи.

Смята се, че с високото си държавно положение в Османската империя е играл положителна роля за подобряване на живота на хората в окупираните територии на Румъния и България.

Евлоги Георгиев Недев, твърде богатият карловски предприемач е обичал еднакво Румъния и България, роден е в едната, направил е парите си от търговия в другата.

Филантропски оставя значителни суми за подпомагане на ученолюбивите поколения в Букурещкия университет и за създаването на Софийския университет.

Имал е топла сърдечна връзка с румънка, но не се оженва за нея, за да не останат парите му извън България. Той, заедно с брат си Христо Георгиев Недев са дарители и за изграждането на Александровската болница в София.

Подпомагали са финансово и много други обществени инициативи у нас и в Румъния. 

Според Евростат в Румъния жените мениджъри на ръководни позиции са доста повече от мъжете. Дамите с добър управленски потенциал са успех за развитието на страната си и доказателство за силата на женската воля, опит, постижения и амбиции.

Дори по улицата си личи кой командва в едно семейството, а проекцията на малката социална клетка на национално ниво води до водачество в престижните класации.

По данни на countrymeters.info/bg/Romania жените в северната ни съседка са с около половин млн. души повече от мъжете и са хубави, оправни и добри домакини.

И у нас, жените също са с четвърт милион повече и освен, че са много красиви и уверени в себе си, са и носители на чаровния балкански начин на мислене и живеене, за който цял свят завижда на мъжете ни.

Ресторант „Капша“ съществува и днес, крие тайните си ревниво, особено онези с български привкус отпреди повече от един век и все още е добро място за срещи и развръзки. 

Текстът е публикуван на 03.10.2020. – http://www.highviewart.com/cvetno/rumaniya-svarzana-tolkova-mnogo-s-balgariya-13329.html