Милена Хлебарова, експерт по протокол пред FN: Как коронавируса промени комуникацията- не се ръкуваме, а козируваме и общуваме с думи

Светът не е същият. Коронавирусът промени комуникацията- хората не се срещат, не се прегръщат и ръкуват. Социалното дистанциране роди нова форма на поздрав, а думите станаха най-силното ни оръжие да се предпазим, успокоим или дадем надежда. На високо ниво се вземат решения дистанционно, у нас президент и премиер си козируват. Във война ли сме и срещу кого воюваме? В тълковния речник козирувам означава „подчинявам се, покорявам се безропотно“.

Покоряваме ли се на вируса?Как той промени комуникацията? Отговорите от специалиста по протокол Милена Хлебарова, спeциално за Flashnews.

Счупи ли се комуникацията сред хората след като сме подложени на доброволна социална изолация?

Комуникацията търпи развитие. Винаги трябва да се очаква нещо различно. Предишните нива на възприемане на комуникацията ще бъдат коригирани. Навлизаме в нова сфера на взаимоотношения. Това, че стоим вкъщи, не означава, че не комуникираме. Напротив.

Има ли сега период на дефицит на близостта? Сега ще се радваме ли повече като се видим, като отново си стиснем ръцете и си станем близки физически?

На всеки 100 години има епидемии, които карат хората преосмислят ценностите си. Благодарение на коронавируса стигаме с мислите си до хубави моменти, с колеги и приятели, които са минали. Въпросът е, че сега нещата няма да са по-различни, ако мислим позитивно. Трябва да си представяме как утре пак ще се съберем на чаша кафе и чаша вино.

Преди месец говорихме за ръкуването на премиера Бойко Борисов и президента Румен Радев. Тогава ръкостискането имаше голяма значение. Сега е забранено и генералите си козируват? Какво показва този вид поздрав?

Те си отдадоха чест. Може и да показва военното и извънредното положение. Като генерали и управляващи те се поздравиха като управници. И ние можем да се поздравяваме така, без да се притесняваме, защото така избягваме личния контакт и възможността за зараза.

В света преди забраната за срещи имаше идеи за поздрав с лакти. Харесахте ли този начин на поздравяване?

Пресилено е, винаги можеш от 1 метър да кажеш здравей и вдигнеш ръка. Можеш да си кажеш и хубава дума през 5 метра разстояние. Това е нещо естествено. С лъкът не го толерирам и не го препоръчвам.

Сега думите ли ще играят по-важна роля или мимиките на лицето?

Ако се срещаме ще ни виждат лицето, но ако сме вкъщи, роля ще играят думите по телефона, скайпа, месинджъра. Вербалната комуникация е най-силна сега.

Хората ще се подтиснат психически от липсата на личен контакт с приятели и роднини. Какво да правят?

И аз съм психолог, но седенето вкъщи не се отразява зле засега. Имам много работа и сега я свършвам. Обикновените хора, които нямат творческа работа сега могат да учат езици, да гледат филми. Могат да правят нещо, свързано със собственото си развитие. Не смятам, че седенето вкъщи ще попречи на хората да се развиват. Да не се депресират.

Одобрявате ли посланията на експертите от щаба срещу коронавируса и управляващите? Говоренето им успява ли да успокои хората, да не се създава паника?

Харесвам как говорят експертите. Според мен трябва да се направи един експертен  щаб от пиари, които да подпомагат хората, които са проводници на информацията, която стига до хората. Те може да са експерти, но не добри комуникатори и трябва да им се помогне професионално. Да не би да се разберат по неправилен начин от хората. В такъв момент трябва да помогнем на правителството и на Националния оперативен щаб.  Как ще комуникираме, как ще се опазим и излезем от кризата зависи от всички нас.

    

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *