Атина е градът, в който боговете си правят срещи с простосмъртните. Слизат от божествените си скривалища и сутрин, преди да почне градската суматоха сядат на любимите си от хилядолетия места и наблюдават раждането на новия ден, атиняните и гостите на мегаполиса. Застанали като властелини на времето, те определят още живота тук. Смесицата им от древни, по-древни и най-древни богове в исторически план, прави гръцката столица средище на божествени енергии, намерения и отношения. Наред с почитаните древногръцки и християнски богове и богини, тук богът на парите е на пиедестал. За гърците се знае, че са ненадминати търговци и техните умения са мерило за правене на бизнес по света. Сред всички средиземноморски народи, които се славят с познаване на търговските трикове и тънкоксти, гърците са считат за авангард. Дори има една поговорка, която гласи, „роди ли се грък, евреина плаче“. Такава е славата на нацията, закриляна и водена от много, различни и важни богове и богини.
Атина е мястото, което ме кара съвсем естествено да съм част от природата, историята, културата и начина на живот на гърците. Да се превърна временно в богиня, на слънчевия ден например. Харесвам гърците, с лежерния им темп на живот, с веселието в очите, със смислената мъдрост в думите и с готовността да са ми добри приятели. Мъжете тук са наперени, мистериозно чаровни зад слънчевите си очила, тип „авиаторки“, а дамите освен, че имат лица на богини се носят с дълги роби, точно като изобразените по стенописи, плочки, вази и чинии древни женски образи.
Говори се, че гръцките мъже са ненадминати свалячи, любовници, разбирачи на сърдечните дела и изкусители. Приписват им се велики любовни дела, заради които тълпи от любопитни самотни дами спонтанно се хвърлят да търсят потвърждение на тази слава. Дали е заради средиземноморската храна, климатът или темпераментът, но освободеността на гръцкият мъжки материал е реална и това може би е причината да се чувстват задължени като видят хубава жена около себе си, да покажат веднага балканския си манталитет. С подсвирване с уста, с клаксон или направо с горещи думи и жестове.
Атина е столицата на Република Гърция и тук живеят около 3. 5 млн. души. Носи името на повелителката си, древногръцката богиня Атина. Градът е основан през пети век преди новата ера от траки, които по-късно са асимилирани от дошлите от Африка и трайно установили се тук гръцки племена. Атина е богиня на мъдростта и войната, дъщеря на бог Посейдон и нимфата Тритонида. Символиката на богинята Атина е близка по значимост до тази на властелинът на Олимп, богът на боговете – Зевс. Богинята Атина е известна с поставяните до нея змии и сови, които олицетворяват мъдростта.
Атина е космополитен град, най-големият на Балканският полуостров. Средище на древна елинска и съвременна гръцка култура, днес той е и център на имигранска вълна от Азия, Африка и Латинска Америка и един от най-посещаваните исторически градове в света. Неговата туристическа значимост го поставя сред първите пет най-желани световни дестинации. Заради благоприятния си средиземноморски климат, морето, богатото историческо, архиелогическо, културно наследство, силно изразените и гастрономически привлекателни черти на гръцката кухня, Атина целогодишно се посещава от около 8 млн. туристи. Поради големият автомобилен трафик, пренаселеността на града, индустриализацията и месторазположението му, въздухът е силно замърсен. Градските власти на Атина имат големи тревоги с прекаления урбанистичен начин на живот и налагат определени забрани, за ограничаването на екологичните проблеми до прилични граници.
Пирея е пристанището на Атина от хилядолетия, намира се на десетина километра от центъра на града на брега, в Сароническия залив, на Егейско море. Днес Пирея е най-голямото пътническо пристанище в Европа и трето в света с 21 млн. пасажера, които преминават през него годишно. Отправна точка е до всички острови в Егейско море и Средиземно море. На него акустират огромните като небостиргачи лайнери, които ми спиряха дъха като ги видях отблизо. Вечер Пирея е любимо място за отмора на атиняни и туристите, които се забавляват в истинския смисъл на думата в стотиците крайбрежни барове и таверни до зори.
„При Никос“ е култуво рибно ресторантче /собственикът Никос се оказа, че е от известен рибарски род от о. Корфу, инженер по професия, но майстор-готвач по призвание и сладкодумец и веселяк по душа/. Незабравимите за мене ще остават поднесените миди с бял винен сос, калмарите и октоподите на скара, гавроса /ситна прясна морска риба, изпържена в зехтин/, майсторски направените хрупкави тиквички, дзадзикито, узото, рацината, баклавата и гръцкото кафе, което ако не е глико /сладко/ не е табиетлийско. За гърците думата криза е имагенерно понятие и аз не видях угрижен или невесел човек. Цели семейства, заедно с приятелите си се скупчваха задушевно около масите вечер, близо до морето и в шумна глъчка се забавляваха истински. Като ги гледах отстрани, те ми приличаха повече на пример за долче вита, отколкото на „окаяни“ длъжници на европейската хазна.
Забележителностите в Атина са си същите, каквито си ги знам отпреди – Акрополът, Олимпийският стадион, Театърът на Дионисий, Монастираки, Храмът и статуята на Зевс, площад Синтагма с Президенсткия дворец и гвардейците, които са основна атракция за туристите с артистичните си движения при смяната на караула.
Националният парк, който обгражда Президентския дворец е невероятно място за отмора и се намира точно срещу хотел „Крал Джорж“. Тук по време на първите съвременни Олимпийски игри през месец април 1896 година са отсядали генералният секретар на Олимпийският комитет, французинът барон Пиер дьо Кубертен и десетките му аристократични роднини и приятели. Всички те са били пионериуте-радетели за въздигането на Олимпийската идея за мир, свобода на тялото и духа, физическа култура, приятелство и спортсменство и чиста игра.
Първият носител на титлата олимпийски шампион за Гърция през 1896 година станал атлетът маратонец Спиридон, който от обикновен овчар, се превърнал в съвременен олимпийски бог за домакините. Награждават го с медал /сребърен, защото златни не са давани тогава/ и венец от маслинови клонки. 240-те спортисти-участници в първите Олимпийски игри са били само мъже, като повечето от тях са туристи или зрители. Всички състезания без фехтовката, плуването и колоезденето са се провеждали на стадион „Панатенеа“, който бил издигнат на мястото на древния Олимписки стадион.
Плака е любимото ми място в Атина. Обичам да бродя из малките улички с приятни кафененца, сладкарнички и ресторантчета, да се отбивам за по кафе с кадаиф или толумбички и каничка вода с едри бучки лед, както и да хапна вкусната ми гръцка мусака, на която приляга чаша добре изстудена рацина. Туристите са тук по всяко време на деня и нощта, чуват се всякакви езици и можеш да срещнеш хора от къде ли не, дошли да се пошляят и спокойно да се потопят в атмосферата на гръцкото безвремие. Стотиците дюкянчета са накацали по двете страни на тесните улички и дори по тротоарите. Различни и интересни, всяко по своему с външния си вид и оформление, примамват туристите, които искат да отнесат за спомен частица от Гърция със себе си. Предлагат се сребърни и златни дранкулки с изразени гръцки мотиви, магнити за хладилник с ликове на богове и богини и макети на исторически места, сцени или герои, сапуни с мирис на маслини, шалчета с фалоси, подобия на древногръцки предмети за бита и какво ли още не. Да се загубя за часове из Плака е лесно и приятно. Глъчката, духът на стара Атина, примесена със следите от днешния ден, върволицата хора и спокойното, лежерно преминаване на времето ме кара да се чувствам свойски сред това място. Уличките лъкатушат покрай китни дворчета с богати цветни градини, стари православни черкви, в които винаги има богомолци и божи служители, вдъхващи спокойствие и респект. Обичам и уличните художници, защото са дружелюбни, забавни и ме карат да се усмихвам. Носят елинския колорит по лицата си и пресъздават в творбите си духът на града и живота си.
Харесвам музикантите, облечени в моряшки фанелки и под чиито чевръсти пръсти специфичните гръцки мелоди стават бързо завладяващи и мога лесно да ги интерпретам на глас. Те освобождават мислите ми и тялото ми съвсем естествено влиза в елегантни движения, под приятния им ритъм. Заедно с група от германци, шведи, руснаци и колумбийци си танцуваме по средата на улицата и се чувстваме на седмото небе. Поздравявам музикантите, давам им няколко монети, помахвам с ръка за приятен ден на сътанцуващите и си продължавам по пътя, за да си търся моята атинска история.
Уличките на Плака неизменно ме водят до Акропола. До оградата му има едно малко ресторантче, което обичам, защото е направено точно там, сякаш като оазис за уморените ми от скитосване крака. Спирам се по навик, задоволявам жаждата си набързо и се отправям към големите бели каменни постройки на върха.
Акрополът е най-посещаваният туристически обект в гръцката столица. Построен е през второто хилядолетие преди новата ера като част от владетелско имение. В интерес на истината из цяла Гърция има запазени останки от акрополи, но единствения, който се приема като основен и емблематичен е именно атинския Акропол. На гръцки език думата „акропол“ означава „селище върху височината или град на хълма“. Легендата говори, че върху стари строежи, по време на управлението си, Перикъл наредил да се въздигнат величествени постройки, славещи боговете. Той започнал този грандиозен проект след предсказание на Делхийския оракул, който казал, че Акрополът трябва да е земя, отдадена и предназначена само на боговете. По време на развитието на елинската история и култура, тук са се случвали периоди на разцвет и падение на града върху хълма. Нападан и бранен, опустушаван и въздиган, днес Акрополът е достолепна реликва на отминалото време на Елада и притегателна точка на постоянният интерес за туристите. Каменните грамади застинала история са свидетели на много държавнически, религиозни и обществени отношения в Атина. Самият връх, където са величествените останки от предишната слава на града – Пантенонът, Ерхетейонът, Пропилеите и т.н, се намира на 150 метра над морскоро равнище. Желаещите да се изкачат по стълбите и алеите нагоре туристи са толкова много, че на места е почти невъзможно нормалното разглеждане на старините. Тяхното съхранение, реставрация и запазване е един дълъг и сложен процес, подвластен на използването на модерни технологии и научни практики, които са характерни за всички подобни световни архиелогически ценности на открито.
Атина може да се разгледа и с туристически открит автобус “Hop-on-Hop”, тип дъбълдекър /двуетажен/, което е много добра идея за спестяване на време, индивидуална енергия и пази от досадно загубване из града. Автобусите са добре организирани и съвсем лесно и приятно предлагат възможност да бъдат посетени всички важни за разглеждане обекти.
Атина е съвременен административен, икономически, политически, транспортен, културен и социален център на Република Гърция, емблема на гърците по света, тяхна гордост и необходимост. По време на престоя си в Атина, аз се срещнах с различни хора, някои от които не кореняци атиняни. Но всички те приемаха столицата си като свое гнездо, като градът на живота си и с радост споделяха с мен огромната си мисия и отговорност, да са част от световното историческо наследство. И аз се заразих от техните мисли и дела по опазване и съхраняване на човешкото общо пространство, което е люлка на цивилизацията ни. То ни кара да сме далновидни, старателни и доволни от себе си, че можем да го защитим от предизвикателствата на съвремието ни. За да имаме силата и мъдростта да го предадем на следващите поколения.
Статията е публикувана на 06.07.2014. в www.highviewart.com/articles/view/1919
